Има рождени дни всяка година.
Има юбилеи.
Има семейни празници.
И колкото и шеговито да звучи – дори сватби може да има повече от една.
Но абитуриентският бал е един.
Само веднъж едно дете завършва училище.
Само веднъж родителите застават до него в онзи особен ден, в който осъзнават, че детето, което преди години са водили за ръка в първи клас, вече е млад човек, готов да поеме по своя път.
Затова изпращането на абитуриента не е просто събиране преди бала.
То е семеен празник.
И може би един от най-емоционалните.
ОТ ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН ДО АБИТУРИЕНТСКИЯ БАЛ
ИЗПРАЩАНЕТО НА АБИТУРИЕНТА Е ПРАЗНИК И ЗА РОДИТЕЛИТЕ
В центъра на този ден, разбира се, е абитуриентът.
Но този празник принадлежи малко и на мама и татко.
Те помнят неща, които той вероятно вече е забравил.
Как са го завели за първи път на училище.
Как са чакали пред класната стая.
Как са помагали с домашните.
Как са се притеснявали за изпити.
Как са празнували успехите и са преживявали заедно трудните моменти.
И изведнъж пред тях вече не стои първокласникът.
Стои млад мъж или млада жена.
Затова семейното изпращане е и начин родителите да кажат:
„Гордеем се с теб. Дотук вървяхме заедно. Оттук започва твоят път.“
БАБА, ДЯДО, КРЪСТНИЦИ, РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ
Абитуриентът обикновено бърза.
Предстоят му срещата със съучениците, снимките и самият бал.
Но преди това има няколко часа, които принадлежат на семейството.
Това е моментът бабата да види внучката си с роклята.
Дядото да се снима с внука си в официалния му костюм.
Кръстниците да вдигнат наздравица.
Близките да кажат онези думи, за които в ежедневието все не остава време.
И да се направи голямата семейна снимка.
Днес тя е просто една от стотиците снимки в телефона.
След 20 години може да се окаже една от най-ценните снимки от този ден.
НЕ ПРОСТО „ДА СЕ СЪБЕРЕМ ВКЪЩИ“
Много семейства традиционно организират изпращането у дома.
И това има своя чар.
Но означава и подготовка.
Маси. Столове. Храна. Напитки. Чинии. Чаши. Сервиране. Разтребване.
А кой най-често се занимава с всичко това?
Родителите.
Точно в деня, в който би трябвало да бъдат до детето си.
Майката не трябва да прекара изпращането между кухнята и масата.
Бащата не трябва да проверява има ли достатъчно лед, къде да сложи още един стол и дали всички гости имат напитки.
Този ден е и техен.
Затова семейното изпращане на абитуриента може да бъде организирано като истинско малко тържество – с празнична маса, обслужване, хубава храна и достатъчно време семейството просто да бъде заедно.
ИЗПРАЩАНЕ НА АБИТУРИЕНТ В РЕСТОРАНТ ИЛИ ЗАЛА В СОФИЯ
Тук е важно да направим едно уточнение.
Ние не организираме общи абитуриентски балове на класове.
Балът предстои след това.
Ние организираме личното семейно изпращане на абитуриента преди бала.
Няколко часа, в които родители, баби и дядовци, кръстници, роднини и приятели могат да бъдат заедно.
Тържеството може да бъде за 15 души.
Може да бъде за 30.
Може да събере 50 или повече близки и приятели.
Няма задължителен сценарий.
Всяко семейство решава как иска да отбележи този момент.
Но идеята е една:
АБИТУРИЕНТЪТ ДА ТРЪГНЕ КЪМ СВОЯ БАЛ, ИЗПРАТЕН ОТ ХОРАТА, КОИТО СА БИЛИ ДО НЕГО ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ.КАК МОЖЕ ДА ПРОТЕЧЕ ЕДНО СЕМЕЙНО ИЗПРАЩАНЕ?
Гостите пристигат малко по-рано.
Семейството се събира.
А след това идва абитуриентът.
Започват поздравленията, снимките и семейната наздравица.
Може да има няколко думи от родителите.
Поздрав от баба и дядо.
Подаръци.
Цветя.
Празнична торта.
Любима музика.
И разбира се – много снимки.
Не е необходима сложна програма.
Главният герой вече е там.
НЯКОЛКО ДУМИ ОТ МАМА И ТАТКО
Понякога най-ценният подарък не се купува.
Не са необходими и големи речи.
Понякога няколко изречения са достатъчни:
„Преди дванадесет години те изпратихме на училище за първи път. Днес те изпращаме на твоя абитуриентски бал. Гордеем се с човека, в когото се превърна. Оттук пред теб започва нов път. Върви смело и винаги помни, че имаш дом, в който те обичат и чакат.“
Вероятно абитуриентът ще се усмихне.
Майката може и да се разплаче.
А бабата...
Бабата почти сигурно.
И точно тези моменти превръщат изпращането в нещо много повече от обяд или вечеря в ресторант.
А ПОСЛЕ ИДВА: „ХАЙДЕ, ЧЕ ЩЕ ЗАКЪСНЕЯ ЗА БАЛА!“
Снимките са направени.
Наздравиците са вдигнати.
Близките са го прегърнали.
Отвън чака автомобилът.
И идва моментът, заради който всички са се събрали.
ИЗПРАЩАНЕТО.Абитуриентът тръгва към своя бал.
А семейството остава след него с онова странно съчетание от радост, гордост и малко тъга, което всеки родител някога разбира.
Защото всъщност не изпращаме детето само на една празнична вечер.
Изпращаме го към следващия етап от живота му.
СЕМЕЙНО ИЗПРАЩАНЕ НА АБИТУРИЕНТ В ЗАЛА ИМПЕРА СОФИЯ
В Зала Импера София организираме лични семейни изпращания на абитуриенти.
Празнична маса, меню, обслужване, декорация, музика, торта и организация могат да бъдат съобразени с броя на гостите и желанието на семейството.
Но най-важното е друго.
Родителите да бъдат гости на празника на собственото си дете.
Да не сервират.
Да не тичат до кухнята.
Да не подреждат и разтребват.
А да бъдат до него.
Да го прегърнат.
Да се снимат заедно.
Да вдигнат чаша за бъдещето му.
И когато настъпи моментът – да го изпратят.
БАЛЪТ Е ЕДИН. СВАТБИ МОЖЕ ДА ИМА МНОГО.
След този ден ще има университет.
Работа.
Пътувания.
Нови приятели.
Любов.
Вероятно някой ден и сватба.
После ще дойдат други семейни празници.
Но никога повече няма да има деня, в който това момче или момиче за първи и единствен път тръгва към своя абитуриентски бал.
Затова си заслужава да запомним не само бала.
А и часовете преди него.
Когато цялото семейство е заедно.
Когато мама и татко поглеждат детето си и за миг се чудят:
„Кога минаха тези 12 години?“
И когато всички заедно отбелязват:
ЕДИН ЕТАП ЗАВЪРШИ. НОВИЯТ ЗАПОЧВА СЕГА.